СТАНДАРТ

Вие желаете да притежавате Английски пойнтер. Предоставяме Ви пълна информация за стандарта на породата, от която ще научите характерните особености за нея. Ако Вашият любимец отговаря на всички тези класификации, той е готов да участва в нашите състезания.

английски пойнтер

За всеки начинаещ водач на куче, излизащ дебютно на изложба, изписаните в съдийските формуляри понятия от рода стоп, холка, скакателна става, стандарт изглеждат напълно неразбираеми и пораждат смут.

Какво обаче представлява стандартът и защо е важен?

Отговора дават последващите описания, рисунки, схеми и обяснения, включително за най-често допусканите заблуди и грешки.

При кучетата, работещи със стойка, външните белези са в тясна връзка с техните способности, предназначение. Единството на формата на пойнтера , функцията и работата на това куче, е изключително важно и затова му се отдава специално внимание.

Стандарт за Английски пойнтер на FCI,
N/1/07.09.1998/GB

Предназначение на породата:

Куче, работещо със стойка.

Класификация по FCI:

7 група , кучета , работещи със стойка, включва английски и континентални птичари.

Общ вид:

Съразмерно и добре развито във всяко едно отношение куче. На вид силно, здраво, но същевременно елегантно.

Поведение и темперамент:

Аристократично, добродушно, мило, с уравновесен характер и спокоен нрав. Силно на вид, бързо и издръжливо. Формат при предните крайници : Ъгли между диагоналите на предните крайници , посочени на горната рисунка като 4-5 съответно между плещката и мишницата 110-120 градуса, с 6 и 7 са обозначени предмишницата и лапата.

Формат на задницата:

Аристократично, добродушно, мило, с уравновесен характер и спокоен нрав. Силно на вид, бързо и издръжливо. Формат при предните крайници : Ъгли между диагоналите на предните крайници , посочени на горната рисунка като 4-5 съответно между плещката и мишницата 110-120 градуса, с 6 и 7 са обозначени предмишницата и лапата.

пойнтер

Височината на холката A-C:

се отнася към дължината на тялото (D-E) в пропорция 1:1, дълбочината на гърдите е равна точно на половината на височината на холката.
Пропорционалност на тялото значи всяка негова част да е в строго определено съотношение с другите. Нарушение на пропорциите е например, ако главата е прекалено голяма или прекалено ниска спрямо тялото, ако гърдите са прекалено дълбоки или прекалено плитки спрямо дължината на краката, ако тялото е прекалено късо или прекалено дълго спрямо височината на холката.

Пойнтерът не е изкуствено създадена порода. За 150 години тялото му остава почти непроменено, само главата става по-елегантна и характерна. Структурата , височината, пропорциите на тялото на това куче отговарят перфектно на предназначението му и са предпоставка пойнтерът да изразходва възможно най-малко енергия при своя мощен и продължителен бяг по време на работа. При добрите пойнтери тези онаследени качества личат не само на полето, но и в изложбения ринг.

Главата на пойнтера

Добрите пропорции при главата на пойнтера са показани на рисунката на цялото тяло. Дължината на черепа и дължината на лицевия дял се отнасят една към друга както 1:1. Стопът между тях е добре изразен. Дълбочината на лицевия дял (рисунка I.) винаги е по-малка от дължината му (H).

Череп:

черепът е средно широк, дължината му е пропорционална с дължината на лицевия дял. Има добре очертана окципиталната издатина (рогче).

Стоп:

стопът е добре изразен.

Лицев дял:

лицевият дял е леко вдлъбнат, извивката завършва на едно ниво с ноздрите, което придава на пойнтера характерното му изражение, известно като „dish face“. Под очите има леки вдлъбнатини.

Носът:

Носът е тъмен, при бяло- лимоненожълтите кучета може да е и по-светъл. Ноздрите са широки, меки и вНоздрите са широки, меки и влажни.

Устни:

Устните са добре развити, меки.

Челюст и зъби:

челюстта е силна, правилно оформена, пойнтерът има ножична захапка. Горната челюст уплътнява изцяло долната.

Очи:

Очите са разположени на равни разстояние от тила и носната гъба, със сияйно и добродушно изражение. Леко удължени са като бадем, цветът им е тъмен, като обичайно съответства на цвета на козината. Очите не играят, погледът не пада под нивото на носа. Очните контури са тъмни, но може да са и по-светли – в случаите на бяло – лимоненожълтите кучета.

Уши:

Ушите са с тънка кожа, сравнително високо ситуирани, висящи, плътно прилягащи по главата, умерено дълги, леко заострени в краищата.
За понятието „dish face“:
Понятието „dish face“, използваното за особено характерното за пойнтера изражение, е почти непреводимо, буквалното значи „лице – чиния“ – издигната периферия, постепенно вдлъбване, скосяване, вдлъбната среда.

Онова, което е определящо за типичната за пойнтера глава е начинът, по който се срещат, кръстосват нейните две основни линии, което добре се вижда на рис.1. Много ясно личи разликата при разположението на същите тези линии при сетера – при него те са успоредни (рис.2 ) и при визлите (рис.3 ), където са разтварящи се.

английски пойнтер
английски пойнтер
английски пойнтер

Рис.1 – пойнтер Рис.2 – сетер Рис. 3 – континентална визла На долната рисунка 1.са показани пропорциите на главата на пойнтера, гледана отгоре. Най-характерното при това куче е, че главата никъде не е прекалено широка или прекалено изострена. Устните са добре развити, никога не са дебели или провиснали. Започвайки отпред от цепката на ноздрата, без да излизат пред върха на носа, линията им следва въображаемо очертана правилна окръжност, ( рис.2) . (За пигментацията и цветовете при породата ще стане подробно дума по-нататък ).

Стандартът подчертава специално, че пойнтерът трябва да има сияещ, добродушен поглед. Дефект е лошият, див или уплашен поглед, както са дефект и прекалено изпъкналите или хлътнали очи. Местоположението и пропорцията на очите личат добре на рис.3. Очите са кръгли, леко удължени като бадем. Виж следващата рис.3.

Функционално погледнато, черепът е достатъчно голям и широк, за да има свободно място за мозъка. Муцуната е своего рода фуния, която събира носещите се във въздуха миризми. Големият и влажен нос с широки ноздри е най-доброто в света на птичарите.

английски пойнтер
английски пойнтер
английски пойнтер

СТАНДАРТ

Х – холка
A -B = дълбочина на торса =.
A -C = височина на холката гръден кош + корем = долна линия
D- E = дължина на торса
1 = гръб
2 = кръст …
3 = задница
врат + гръб + крупа + задница = горна линия

F = глава с окципитална кост
G = черепна част
H = муцуна Преходът между двете – стоп
I = дълбочина на муцуната скакателна става

Шия : вратът е дълъг, мускулест, леко дъгообразен, прелива чисто в линията на холката, без каквито и да било набръчквания на гушата.

английски пойнтер
английски пойнтер

Освен че е много красив, дългият и мускулест врат играе много важна роля в работата на пойнтера. И по време на характерния за пойнтера мощен галоп по време на работа той държи главата си стабилно, добре изправена, почти без клатене надолу, нагоре, което осигурява възможност за най-добро улавяне на миризмите, като същевременно помага и за запазване на равновесието.

 

Леко дъгообразен врат означава горната му линия да не е права, а с леко завишение.

Чисто преливане в линията на холката означава вратът да е средно висок спрямо линията на гърба. Прекалено високият врат значи гърбът и линията на врата да сключват едва ли не прав ъгъл, а прекалено нисък – вратът и линията на гърба да са почти успоредни. Отклоненията и в двата случая са ущърб на работата, на предназначението на пойнтера.

Набръчквания на врата, съответно провисване на шията на долната линия също са не само проблем на външния вид, на красотата на пойнтера. Те говорят за липса на тонус, за отпуснатост на организма.

Дефект е и прекалено дългият като на жираф врат. Проблемът не е само в нарушените пропорции, а и в това, че по време на работа центърът на тежестта на кучето се изнася по-високо и по-напред от необходимата позиция, която трябва да е колкото се може по-ниско и по-назад.

Тяло-квадратно A_C=E_D

Съотношението между височината при холката и дължината на тяло е 1:1 /квадрат/.Линията на гърба слиза леко надолу от холката към задницата, бедрата са леко дъговидни, задницата е дълга, леко смъкната. Гърдите са широки само колкото да поберат сърцето и дробовете, в дълбочина стигат до лакътя. Ребрата са с добре описана дъга, широко отворени, скъсяват се постепенно в посока на бедрата.

Гръб:

Късата линия на гърба и начинът на спада й са също необходимост за бързия галоп. Благодарение на тези дадености главата може да бъде държана високо и центърът на тежеста се изнася назад. Само при пойнтерите с пропорционално къс гръб по време на бяг линията на гърба остава права и неподвижна, което е характерно за тази порода.

Сърце и дробове:

За да може кучето да преследва дивеча с достатъчно висока скорост и достатъчно дълго, то трябва да има добре развити сърце и дробове. Кучетата с прекалено тесни гърди обикновено са слаби и лесно уморяеми, а прекалено широките гърди са пречка за движението. Кучетата с този дефект са тромави, тръскащи се и също бързо уморями.

английски пойнтер

Крайници:

Предни крайници : предните крайници са прави и солидни, с овални кости, със силни и ясно очертаващи се сухожилия отзад ,предмишницата сключва прав ъгъл със земната повърхност.

Плешки: дълги, скосени, разлети назад.

Китки: изравнени с предната част на крайниците, леко изпъкнали откъм вътрешната страна.

Метакарпуси: доста дълги, силни и гъвкави, леко наклонени.

Бедра: доста широки.

Колене: добре оформени.

Задни крайници: задните крайници са много мускулести, бедрената кост е изпъкнала, но остава под нивото на линията на гърба. Бедрата и пищялите са обемни, много силни, скакателните стави са къси.

Моторът на бързия и много енергичен бяг на пойнтера са задните крайници.

Опашка: със средна дължина, дебела в основата си, изтъняваща към върха. Опашката е добре покрита с гъсти косми. Кучето я държи на нивото на гърба, без да я извива нагоре.

Цветове:

Lemon and white (светло жълто и бяло)
Orange and white (тъмно жълто и бяло)
Liver and white ( кафяво и бяло)
Black and white (черно и бяло)

Макар и рядко има както едноцветни, така и трицветни пойнтери.
Смисълът на ярките цветове на пойнтера е кучето да се вижда добре отдалеч на ловното поле. По тази причина едноцветните не набират популярност. Едноцветната разновидност винаги се появява в резултат на кръстоска с по-старата порода – агар или с по-новата – визла. Трицветният пойнтер е голяма рядкост, тази окраска е късна проява, отблясък от отдавнашна кръстоска на кучета птичари.

Движение: Движението е ритмично, гладко, отскокът много широк, със силно задно отблъсване.

Определено не е тип „ hackney action“ . По време на движение колената и скакателните стави не се въртят нито навън, нито навътре.

При конете походката „ hackney action“ се характеризира с къси крачки с високо вдигнат крак и е много впечатляваща. При пойнтерите обаче такава походка е грешка.

Козина: козината е гладка, с прав, твърд косъм, с хубав блясък.
Цвят: Обичайните цветове са лимонено с бяло, оранжево с бяло, лешниково с бяло и черно с бяло. Има както едноцветни, така и трицветни космени покривки, които са също са допустими.

Размери:

Височина при холката (препоръчителна):
При мъжките – 63 – 67 см;
При женските – 61- 66 см.

 

При развъжданите в Англия пойнтери на изложби обичайно не се прави това измерване, сред британците доминира мнението, че височината на доброто ловно куче е между 60 и 70 см и истински същественото са пропорциите. За отбелязване е, че екстериорните кучета са обичайно по-високи. В Англия мъжките от този вид са най-често с височина 70 сантиметра, докато ловните са по-скоро ниски, нерядко под 60 см. Тези малки кучета с тънки кости имат от една страна предимството на лекотата на собственото си тяло при гонки и още : центърът тялото при тях е по-близо до земята, съответно движението им е по-гладко и леко.

размери английски пойнтер

Заключение:

Стандартът за породата пойнтер не фиксира тежките и недопустими дефекти, а показва, че всяко съществено отклонение от стандарта е грешка, като грешката е толкова по-голяма, колкото по-голямо е отклонението от стандарта.
Иначе казано : Всичко зависи от съдията. Затова е много важно пойнтерите да бъдат оценявани системно от опитни съдии, добри познавачи на порода, по възможност от съдии, които се занимават с развъждането именно на тази порода.